Articles, Interviews, Essays
THE MEMORY OF THE RAVEN. Texts on theatre, drama and politics
Publishing House "Zhanet 45", Plovdiv, 2005, ISBN 954 491241 X
INTRODUCTION by Nikola Vandov
ABOUT REALISM
PAGES ON FRIEDRICH DUERRENMATT
THE THEATRE OF ERWIN PISCATOR
I COULD THINK ABOUT NOTHING ELSE BUT THE THEATRE
IN THE EMBRACE OF FEAR
THE JOVIAL OLD ACTORS
WHEN I WRITE, I THINK ABOUT THE ACTOR
NIRVANA 1983
BRECHT PEAK
I CONNECT THE NOTION OF REALISM WITH THE NOTION OF TRUTH
THE WINDOW
THE CARPENTER'S IMPLEMENTS IN THE THEORY OF THEATRE
"ODYSSEUS" IN THE SATIRE THEATRE
FOR A PLAY I NEED THREE THINGS
MUSIC FROM SHATROVETS 1989
HISTORY AND SOLID GEOMETRY
LYUBEN GROISS
BLACK ON WHITE
THE WRITER WITH A TELESCOPE
TSVETANA MANEVA
IF WE DISTINGUISH TRUTH FROM MYTH REGARDING LEVSKI
IF WE COULD HAGGLE WITH DEATH
EASTER WINE 1993
THE STRANGE GENTLENESS OF THE "GENTLE REVOLUTION"
THROUGH THE RINGS OF THE DECADES
A DEBUT THAT NEVER TOOK PLACE
THEATRICAL ARITHMETIC (German only)
ABOUT THE LIMITS OF AESOP'S LANGUAGE
ABOUT RAVENS
PROSE POSES NO SURPRISES, THE WRITTEN WORD IS WRITTEN ONCE AND FOR ALL
LINE (HEINER MUELLER)
TALENTED SPORTSMEN, LOUSY POLITICIANS
SPEECH AT THE VIENNA UNIVERSITY (German only)
THE THINGS GROISS WOULDN'T DO
LEON IN THE WINTER
STREET SIGNS
THE DRAMA IN THE 90S
ODYSSEUS 1997
I CANNOT SING IN A CHOIR
MARGARIT
LEON DANIEL'S GAMES
BERTOLT BRECHT – FRAGMENTS FORM AFTER A JUBILEE
AN ASTRONOMIC POINT (150 WORDS ON VAZOV)
A CENTENARY DISTICH
THE COMPOSER KIRIL DONCHEV
A FEW WORDS ABOUT STANKO
THE DIRECTOR MASALITINOV
SOUNDS OF A VIOLIN
THEATRE AND GEOGRAPHY
THE SCENOGRAPHER GEORGY NOZHAROV
CULTURES OUT OF LEVEL
WORDS – GERMAN-BULGARIAN MISUNDERSTANDINGS
GUARD BRIDGE - A BRIDGE TO BE GUARDED
TODAY EVEN THE SCREAM CAN BE REMAIN UNHEARD
WITHOUT PATHOS ABOUT NIHILISM
RADICHKOV IN BONN
MY MEETINGS WITH FRIEDRICH DUERRENMATT (German only)
THE STAGE IS ALLERGIC TO STUPIDITY
NIRVANA 2005
Of course, not many are the writers who would succumb to the sweet temptation of having their scattered texts collect in a volume due to the fact that one has to undergo the interrogation of contemporary times that make one have to answer for each word written in a lengthy period, in this case a period of over 40 years. The author has to overcome shyness, nervousness, has not to have served any ideological constructs… And has to demonstrate how in an undignified era one can retain dignity and can also breathe sense into senseless debates.
"The Memory Of The Raven" is a versatile book in regards to the field of interest of its author – literature, theatre, the art of translation, it has sympathies towards German culture, it speaks a great deal about Brecht, Duerrenmatt, Muller. The book reminds us of memorable moments in Bulgarian theatrical history, with love it tells stories of productions and actors, it enjoys praising, it enjoys admiring. The lack of egotism is impressive, the generosity with which a playwright writes about his colleagues – underlining that the matters of the spirit cannot be tackled individually and that nobody can survive outside of a unit, outside of dialogue, outside of tradition on which to lean upon.
And, finally, "The Memory Of The Raven" is in some ways an autobiography and autobiographies of personalities such as Konstantin Iliev are highly intriguing. They are a form of answer to the question what legacy will be left behind by "those to whom time has bestowed whether the fortune or misfortune, but definitely the unique opportunity, to have inhabited not some imagined but, however paradoxical to the etymology of the concept that may be, a "real Utopia".
Amelia Licheva, On The Words Of An Inhabitant Of A Real Utopia, a review in the "Kultura" weekly, 31.03.2006
WORDS OFF STAGE
Publishing House Zhanet - 45, Plovdiv, 2017 ISBN 9 786 191 863624
Сцена и слово
За реализма
Дърводелският инструментариум
на театрознанието
Театрални аритметики
Театър и география
Думите – немско-български разминавания
Език, театър и държавни граници
Сценографът
Театър ХХ век
Театърът на Ервин Пискатор
В прегръдката на страха
Върхът Брехт
Бертолт Брехт – следюбилейни фрагменти
Страници за Фридрих Дюренмат
Писателят с телескоп
Моите срещи с Фридрих Дюренмат
Черта (Хайнер Мюлер)
Литература и история
Великденско вино 1993
Ако отделим истината от мита за Левски
Пђзи мост – мост за пазене
Предисловие
Гьолове и история
Великденско вино и Франкенщайн
Авторът като режисьор
Васил Левски. Саможертвата
Нирвана 1983
Нирвана 2005
Приятели и спътници
Жизнерадостните стари актьори
Любен Гройс
Ако можехме да се пазарим със смъртта
През кръговете на десетилетията
Какво не правеше Гройс
Леон през зимата
Игрите на Леон Даниел
Лично и непатетично
Край режисьорския пулт на Леон Даниел
Черно на бяло
Цветана Манева
Пътни знаци (Мигове с Иван Радоев)
Маргарит
Звук от цигулка
Композиторът Кирил Дончев
Думи за Станко
Художникът Георги Ножаров
Радичков в Бон
Светлана
Георги Калоянчев
Любопитният (Йордан Попов)
Времето е в нас
Не можех да мисля за друго, освен за театър
Когато пиша, мисля за актьора
Свързвам понятието реализъм с понятието истина
Прозорецът 1985
„Одисей“ в Сатиричния театър
За пиеса са ми нужни три неща
Прозорецът 1987
Mузика от Шатровец 1989
История и стереометрия
Ние от планетата „Утопия“
Странната нежност на „нежната революция“
Един несъстоял се дебют
За границите на езоповския език
За гарваните
Прозата не поднася изненади,
написаната буква си е написана
Талантливи спортисти, бездарни политици
Реч във Виенския университет
Драматургията на 90-те
Одисей 1997
Не мога да пея в хор
Астрономическа точка
Столетно двустишие
Режисьорът Масалитинов
Денивелация на културите
Днес и крясъкът може да остане нечут
Непатетично за нихилизма
Енергията на една сцена
Сцената е алергична към глупостта
Слово в родния град на Елиас Канети
На парти у Елиас Канети
24 май още не е най-българският празник
Много е важно кой точно те чете
Разговор с Марта Куровска
Двадесет въпроса към Константин Илиев
За мен е забравено усещане...
Към зрителите
Одрин
Трябва да отглеждаме театъра си
като английска ливада
Имало едно време
Слово в Поморие
Само срамът може да ни спаси
Анкета с авторите, носители на наградата „Хеликон“
Любимият въпрос – защо го написа?
Четири златни монети
О, радост, че нещо започва
Нобел за България – това да е последната ни грижа
Тогава в парка
Аскеер 2017
