МУЗИКА ОТ ШАТРОВЕЦ
17 мъжки роли, 5 женски роли
Първа постановка – Драматичен театър-Благоевград, 1973
Режисьор Любен Гройс

Димитър Манчев, Николай Чобанов, Петър Тасев и Иван Бързев
Думата музика, която се съдържа в заглавието на тази пиеса е иносказание за неугасващата воля за съпротива срещу политическата диктатура. В конкретния случай (действието се развива в българско село през 1943 г.) става дума за борбата срещу профашисткия режим в България по време на Втората световна война. Многопластовото и многозначно съдържание буди обаче асоциации и за установилата се след това в страната политическа диктатура. Това е обяснението, защо въпреки непретенциозния си сюжет (трагично завършил, но минаващ и през комични перипетии опит за спасяване на ранен нелегален) пътят на тази пиеса до първата й сценична реализация не е бил безпроблемен.
С Музика от Шатровец са свързани имената на емблематични за 70-те и 80-те години режисьори Любен Гройс (Драматичен театър – Благоевград, 1973) и Стоян Камбарев (Драматичен театър – Русе, 1989). Поставена е в 11 професионални български театри, в Театър SNP – гр. Мартин, Словакия, ORF (Австрийско национално радио), Българско национално радио, Българска национална телевизия.
- Награда на Петия национален преглед на българската драма и театър.
- Пиесата е преведена на немски и словашки език.

Елена Ковачева, Кирил Върбанов, Вихра Котова, Младен Младенов и Димитър Герасимов
Отдавна не сме присъствали на сценично произведение, в което реалистичният поток да е толкова мнгопластов, сложен, завладяващ. Съдържанието на този реалистичен поток са образите, жизнените наблюдения, неочакваните психологически решения, общата композиция на произведението... В Музика от Шатровец оценъчният момент е твърде дълбоко скрит, но всъщност крещи в доведените до парадоксалност образи, във финалните сцени, където се стига до пълна безпощадност на реалистичните наблюдения. В тази пиеса аз се вълнувам от безкомпромисното изследване на душевността на българина. Вълнувам се от това, че авторът, след като ме е водил из лабиринтите й, недвусмислено и страстно извисява онези страни от нея, които ме карат още по-силно да обичам народа си, неговата честност, вроден хуманизъм.
Николай Люцканов, в. «Народна младеж», 03.07.1974

Постановка Маргарита Младенова

Постановка Маргарита Младенова
Димитър Кузев, Йоана Микова, Боян Младенов, Диана Досева, Георги Керменски

Постановка Маргарита Младенова
Гроздан Даскалов, Веселин Мишев