ОДИСЕЙ ПЪТУВА ЗА ИТАКА
9 мъжки роли, 4 женски роли
Първа постановка – Драматичен театър – Бургас, 1984
Режисьор Михаил Събев
Едно иронично крими, подтекстът на което е непатетичният апел за повече човечност в човешките взаимоотношения.
Един старец е обвинен в убийство на съседката си – също възрастна жена. Всъщност чрез симулация на самообесване той е станал причина за стресовата й смърт, но това е станало по толкова смешно-нелеп начин, че той се срамува да го признае. В малкото, все още незадушено напълно от миграцията село криминалният служител разплита обаче други, не само комични истории. Основни мотиви в пиесата са самотата, горчиво-ироничното осъзнаване на неосъществимостта на социалните утопии, предчуствието за приближаващи големи социални сътресения.
- Поставена е (до 1997 г.) в 16 професионални български театри и в театър Ян Кохановски гр. Ополе, Полша.
- Награда на Осмия национален преглед на българската драма и театър.
- Преведена е на полски, руски и македонски.
Георги Калоянчев и Катя Паскалева
Пиесите на Константин Илиев [...] от една страна изглеждат класически ясни и логични, а от друга страна, вътрешната оценка в проявените кризи, за които стана дума вече, разтваря недоразумения и недоизказаности в отношенията, които създават паралелни сюжетни нива. В този смисъл те са нещо като пиеси-куфари с двойни дъна, при поставянето и гледането на които трябва да се отварят различните скрити пластове. В Одисей пътува за Итака например криминалната история в селото играе ролята на централна фабула със завръзка, конфликт и развръзка; употребата на митологичната препратка към Одисей в действието е притчова – носи морална проблематика; докато всъщност противоречивата мотивация в ситуацията на персонажите и тяхната съдба, пресичаща социално и интимно, се явява действителната сцена и действие.
Виолета Дечева, сп. «Лик», бр.8, 2005
Иво Русев и Мирослав Косев
Георги Калоянчев и Стоянка Мутафова
