ФРАНЧЕСКА

 

3 мъжки роли, 3 женски роли
Първа постановка – Народен театър Иван Вазов, 2002
Режисьор Маргарита Младенова

Народен театър «Иван Вазов», 2002 / Режисьор Маргарита Младенова
Татяна Лолова и Красимир Доков

Действието се развива в началото на ХХІ век в малко българско село. Героите са възрастна жена, млада собственичка на кръчма-магазин, политик, журналистка, мафиотски бос, лумпенизиран бивш спортист. Мафиотът е купил земя в селото, върху която възнамерява да строи. Необходим му е обаче още един парцел. Баба Бонка отказва да му го продаде. След тежка контузия по време на буря и тя е придобила способност да вижда в миналото и в бъдещето. В присъствието на останалите четири действащи лица, които обстоятелствата са събрали в кръчмата, и в резултат от емоционален стрес в съзнанието и изплуват образи на отдавна мъртви техни близки. Разкриват се нелицеприятни истини за лъжи, предателства и убийства, събития от близкото минало. Мъртвите безпощадно коригират удобните илюзии на живите. От далечни векове се явява образът на млада жена – Франческа, родена в чужда земя и дошла някога в селото по следите на убит неин близък, католически мисионер. В областта върлува характерната за онези времена епидемия и невежеството на селяните ги кара да помислят, че Франческа е самата Чума, коварно явявяща се в образа на красиво момиче. В състояние на неконтролируема афектация те я изгарят в една плевня. Между неудобните истини, които баба Бонка изрича на глас, са конкретни подробности за това, как присъстващият мафиот търгува с наркотици. Преди той да напусне кръчмата го чуваме да поръчва незабавното убийство на старата жена. В лицето на лумпенизирания спортист екзекутурът е на лице.

  • Пиесата е преведена на английски и руски.

 

Народен театър «Иван Вазов», 2002 / Режисьор Маргарита Младенова
Татяна Лолова

Франческа на Константин Илиев може да бъде четена като един от най-жестоките български текстове. Така е, защото той рязко се отказва и от обичайното шекерче: идеализирано-приповдигнатия образец на историята. Със смразяваща директност се поставя въпросът за условията, правещи възможни както бъдещето, така и миналото на подобен тип човешка общност.

Георги Каприев, «Пространство за затваряне на времето», в. «Култура», 17.05.2002

 

Във Франческа Константин Илиев сякаш се връща към драматургичния модел на монодрамата. И от тази гледна точка сякаш всички, освен баба Бонка, са «излишни» . Казвам сякаш, защото всъщност диалогът й с тях създава сюжета на Франческа. Явявайки се двойници на хората от виденията й, те удвояват сюжета, в който може да се види как историята у нас е минавала през живота на хората, за да катастрофира в него, в нищетата на дребнавост, която блокира всяка съществена, дълбинна промяна. Опитите за модернизация на обществото се провалят, затъвайки в примитивност, разплисквайки локвите на дребните страсти. Битката за власт не е битка заради утопии, за реализиране на идейни конструкти – символното ниво в нея е винаги чиста имитация. То винаги е битка просто за едни ботуши. За ботушите на бившия кмет.

Виолета Дечева, «Франческа и ботушите», в. «Култура», 07.06.2002

Начало на страницата